Субъективная картина истории народа

The author empirically substantiates an ethno-psychological phenomenon named "subjective image of the history of nationality" as ideas about historic past, present, and future of the nationality represented in an individual's consciousness. Moreover, methods for studying this phenomen...

Ausführliche Beschreibung

Gespeichert in:
Bibliographische Detailangaben
Datum:2007
1. Verfasser: Ахмеров, Р.
Format: Artikel
Sprache:Russian
Veröffentlicht: Iнститут соціології НАН України 2007
Schriftenreihe:Социология: теория, методы, маркетинг
Online Zugang:http://dspace.nbuv.gov.ua/handle/123456789/90353
Tags: Tag hinzufügen
Keine Tags, Fügen Sie den ersten Tag hinzu!
Назва журналу:Digital Library of Periodicals of National Academy of Sciences of Ukraine
Zitieren:Субъективная картина истории народа / Р. Ахмеров // Социология: теория, методы, маркетинг. — 2007. — № 4. — С. 108-118. — Бібліогр.: 11 назв. — рос.

Institution

Digital Library of Periodicals of National Academy of Sciences of Ukraine
id irk-123456789-90353
record_format dspace
spelling irk-123456789-903532015-12-24T03:02:07Z Субъективная картина истории народа Ахмеров, Р. The author empirically substantiates an ethno-psychological phenomenon named "subjective image of the history of nationality" as ideas about historic past, present, and future of the nationality represented in an individual's consciousness. Moreover, methods for studying this phenomenon are developed and suggested. It is established that the subjective image of the history of nationality is not directly related to knowledge of history as that was officially explained and accepted. This subjective image looks stable over time and has similar characteristics among the representatives of one nationality or ethnic group even if they live in different localities.The author proves the possibility to comparatively analyze the subjective history of different nationalities (or ethnic groups). Some questions of the further research on interrelation between subjectively estimated and officially accepted history of nationality are discussed as well. 2007 Article Субъективная картина истории народа / Р. Ахмеров // Социология: теория, методы, маркетинг. — 2007. — № 4. — С. 108-118. — Бібліогр.: 11 назв. — рос. 1563-4426 http://dspace.nbuv.gov.ua/handle/123456789/90353 ru Социология: теория, методы, маркетинг Iнститут соціології НАН України
institution Digital Library of Periodicals of National Academy of Sciences of Ukraine
collection DSpace DC
language Russian
description The author empirically substantiates an ethno-psychological phenomenon named "subjective image of the history of nationality" as ideas about historic past, present, and future of the nationality represented in an individual's consciousness. Moreover, methods for studying this phenomenon are developed and suggested. It is established that the subjective image of the history of nationality is not directly related to knowledge of history as that was officially explained and accepted. This subjective image looks stable over time and has similar characteristics among the representatives of one nationality or ethnic group even if they live in different localities.The author proves the possibility to comparatively analyze the subjective history of different nationalities (or ethnic groups). Some questions of the further research on interrelation between subjectively estimated and officially accepted history of nationality are discussed as well.
format Article
author Ахмеров, Р.
spellingShingle Ахмеров, Р.
Субъективная картина истории народа
Социология: теория, методы, маркетинг
author_facet Ахмеров, Р.
author_sort Ахмеров, Р.
title Субъективная картина истории народа
title_short Субъективная картина истории народа
title_full Субъективная картина истории народа
title_fullStr Субъективная картина истории народа
title_full_unstemmed Субъективная картина истории народа
title_sort субъективная картина истории народа
publisher Iнститут соціології НАН України
publishDate 2007
url http://dspace.nbuv.gov.ua/handle/123456789/90353
citation_txt Субъективная картина истории народа / Р. Ахмеров // Социология: теория, методы, маркетинг. — 2007. — № 4. — С. 108-118. — Бібліогр.: 11 назв. — рос.
series Социология: теория, методы, маркетинг
work_keys_str_mv AT ahmerovr subʺektivnaâkartinaistoriinaroda
first_indexed 2025-07-06T18:31:06Z
last_indexed 2025-07-06T18:31:06Z
_version_ 1836923398981156864
fulltext Ра шад Ахмеров Субъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да РАШАД АХМЕРОВ, êàí äè äàò ïñè õî ëî ãè ÷åñ êèõ íàóê, çà âå äó þ - ùèé ëà áî ðà òî ðè åé áè îã ðà ôè ÷åñ êîé ïñè õî - ëî ãèè Èíñòè òó òà óïðàâ ëå íèÿ (Íà áå ðåæ íûå ×åë íû, ÐÔ) Субъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да1 Abstract The author empirically substantiates an ethnopsychological phenomenon named “sub - jective image of the history of nationality” as ideas about historic past, present, and future of the nationality represented in an individual’s consciousness. Moreover, methods for studying this phenomenon are developed and suggested. It is established that the subjective image of the history of nationality is not directly related to knowledge of history as that was officially explained and accepted. This subjective image looks stable over time and has similar characteristics among the representatives of one nationality or ethnic group even if they live in different localities. The author proves the possibility to comparatively analyze the subjective history of different nationalities (or ethnic groups). Some questions of the further research on interrelation between subjectively estimated and officially accepted history of natio - nality are discussed as well. Вве де ние но вых по ня тий об ыч но со про вож да ет ся те о ре ти чес ким об ос - но ва ни ем, со от не се ни ем их со схо жи ми по ня ти я ми, ссыл ка ми на клас си ков. При ня то вы во дить “не что но вое” как про дол же ние идей и хода мыс лей клас си ков. Одна ко не всег да мож но эту ло ги ку вы дер жать. Как пра ви ло, не - что но вое воз ни ка ет в ходе ра бо ты, ис сле до ва ний, и не всег да мож но про сле - дить, с ка ки ми иде я ми оно при чин но или ас со ци а тив но свя за но. Впер вые по ня тие “суб ъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да” я услы шал от А.Кро ни ка в кон це 1980-х го дов. Он вы ска зал идею о том, что по до бно субъ - 108 Со ци о ло гия: те о рия, ме то ды, мар ке тинг, 2007, 4 1 Пуб ли ку ет ся на осно ве из да ния: Ахмеров Р.А. Субъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да // На ци о наль ный пси хо ло ги чес кий жур нал. — 2007. — № 1 (2). — С. 90–95. Автор вы ра - жа ет ис крен нюю при зна тель ность за доб ро же ла тель ные и цен ные за ме ча ния по дан ной статье А.Кро ни ку, Г.Пры ги ну, И.Юсу по ву. ек тив ной кар ти не жиз нен но го пути лич нос ти су щес тву ет суб ъ ек тив ная ис - то рия сво е го на ро да (эт но са). Если пер вое от но сит ся к би ог ра фи чес ко му мас шта бу пе ре жи ва ния вре ме ни, то вто рое — к ис то ри чес ко му мас шта бу пе - ре жи ва ния вре ме ни. По ис ки в на учной ли те ра ту ре близ ко го по зна че нию по ня тия “суб ъ ек - тив ная кар ти на ис то рии” при ве ли к та ким по ня ти ям, как “кар ти на мира”, “об раз мира”, “мо де ли мира”, “схе мы ми роз да ния”, “эт ни чес кие кар ти ны мира”, “про фес си о наль ные кар ти ны мира” и т. д. Эти по ня тия во мно гих слу ча ях ис поль зу ют ся как си но ни мы [1]. По мне нию Г.Ма лю чен ко и В.Смир но ва, эти по ня тия вза и мо до пол ня е мые, а не вза и мо за ме ня е мые [1]. Кар ти на мира яв ля ет ся одним из фак то ров, вли я ю щих на со ци аль ные ин - тер акции и стра те гии со ци аль но го по ве де ния от дель ных ин ди ви дов и це - лых на ро дов, ре гу ля то ром от но ше ний меж ду груп па ми [1; 2]. В це лом эти по ня тия раз ра ба ты ва ют ся в раз ных ас пек тах, на осно ве раз - ных под хо дов и за ру бе жом, и в от е чес твен ной пси хо ло гии. В от е чес твен ной пси хо ло гии эти по ня тия в основ ном рас смат ри ва ют ся в рам ках де я тель нос - тной те о рии А.Н.Ле он тье ва и его уче ни ков (Е.Артемьева, Г.Бе ру ла ва, Ф.Ва - си люк, В.Зин чен ко, А.А.Ле он тьев, С.Смир нов, В.Пе ту хов и др.) [1; 3]. Мож но ли от нес ти по ня тие “суб ъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да” к од но му из ви дов кар ти ны мира, в час тнос ти эт ни чес кой кар ти не мира? Этноп си хо ло ги, го во ря об эт ни чес кой иден ти фи ка ции, ука зы ва ют на то, что это ре зуль тат ког ни тив но-эмо ци о наль но го про цес са [4]. Этни чес кая иден - тич ность как осоз на ние сво ей при над леж нос ти к опре де лен ной эт ни чес кой об щнос ти фор ми ру ет ся на осно ве раз ных эт но диф фе рен ци ру ю щих при зна - ков. Это — язык, цен нос ти, нор мы, ре ли гия, пред став ле ния о род ной зем ле, на ци о наль ный ха рак тер, миф об об щих пред ках, ис то ри чес кая па мять. Одним из ког ни тив ных ком по нен тов эт ни чес кой иден тич нос ти яв ля ет ся эт ни чес кая осве дом лен ность, вклю ча ю щая зна ние ис то рии [4]. Иссле до ва - те ли от ме ча ют, что в со вре мен ных усло ви ях уни фи ка ции эт ни чес ких куль - тур, на ря ду с не уклон ным со кра ще ни ем ко ли чес тва эт но диф фе рен ци ру ю - щих при зна ков воз рас та ет роль об щнос ти ис то ри чес кой судь бы как сим во - ла еди нства на ро да [4]. Этни чес кая иден тич ность и суб ъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да, ско рее все го, вза и мос вя за ны. Отве ты на воп ро сы об осо - бен нос тях этой вза и мос вя зи та кой кар ти ны ис то рии эт но са с его иден ти фи - ка ци ей и кар ти ной мира и мно гие дру гие тре бу ют спе ци аль но го те о ре ти чес - ко го ана ли за и эм пи ри чес ких ис сле до ва ний. Мой под ход осно вы ва ет ся на при чин но-це ле вой кон цеп ции пси хо ло ги чес ко го вре ме ни лич нос ти [5]. Би ог ра фи чес кий мас штаб пе ре жи ва ния вре ме ни Основ ным по ня ти ем в при чин но-це ле вой кон цеп ции пси хо ло ги чес ко го вре ме ни лич нос ти яв ля ет ся по ня тие “суб ъ ек тив ная кар ти на жиз нен но го пути”, об озна ча ю щее пред став ле ния че ло ве ка о сво ем про шлом, на сто я щем и бу ду щем. Основ ны ми еди ни ца ми из ме ре ния при ме ни тель но к дан но му по ня тию яв ля ют ся зна чи мые со бы тия жиз ни и при чин ные, це ле вые свя зи меж ду ними. Сог лас но при чин но-це ле вой кон цеп ции, жизнь че ло ве ка де - тер ми ни ру ет ся его про шлым (при чин ны ми свя зя ми) и его бу ду щим — ожи - да ни я ми, за мыс ла ми (це ле вы ми свя зя ми) [5; 6]. Для из ме ре ния суб ъ ек тив ной кар ти ны жиз нен но го пути были раз ра бо та - ны та кие ме то ди ки, как ка у зо мет рия, “оце ни ва ние пя ти лет них ин тер ва лов” Со ци о ло гия: те о рия, ме то ды, мар ке тинг, 2007, 4 109 Субъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да (ОПИ) и др. [5]. Пер вая ме то ди ка по зво ля ет про вес ти глу бин ную ди аг нос ти - ку кар ти ны жиз ни, из ме ря ет пред став ле ния че ло ве ка о при чин но-це ле вых свя зях меж ду зна чи мы ми со бы ти я ми жиз ни, вто рая — яв ля ет ся ме то ди кой экс пресс-ди аг нос ти ки кар ти ны жиз ни. Су щес тву ют раз ные кри те рии оцен ки про дук тив нос ти жиз ни, есть внеш ние, со ци аль ные, и внут рен ние. В осно ве ме то ди ки ОПИ ле жит об осно ван ное Е.Го ло ва хой по ло же ние о том, что про - дук тив ность жиз ни че ло ве ка мож но из ме рять сте пенью на сы щен нос ти важ - ны ми со бы ти я ми жиз ни с точ ки зре ния са мо го суб ъ ек та жиз ни (са мо о цен ка) [7]. Отме чу, что для из уче ния ис то ри чес ко го мас шта ба пе ре жи ва ния вре ме - ни не при ме ня лись те о ре ти чес кие раз ра бот ки Е.Го ло ва хи и А.Кро ни ка. Исто ри чес кий мас штаб пе ре жи ва ния вре ме ни эт но сом Сог лас но мне нию ис то ри ков и пред ста ви те лей дру гих наук, лю бая ис - то рия на ро да, го су да рства суб ъ ек тив на. Лю бое ис то ри чес кое со бы тие со вре ме нем транс фор ми ру ет ся в со зна нии на ро да, на пол ня ет ся но вым со дер - жа ни ем в за ви си мос ти от ре аль нос тей те ку ще го ис то ри чес ко го пе ри о да. Одним сло вом, ис то рия всег да на хо дит ся в со сто я нии пе ре осмыс ле ния и транс фор ма ции, она всег да суб ъ ек тив на в том смыс ле, что за ви сит от суб ъ - ек та ис то ри чес ко го про цес са. Не об хо ди мо раз ли чать две ис то рии — офи ци аль ную (услов но об ъ ек - тив ную) и не офи ци аль ную (суб ъ ек тив ную). Офи ци аль ная ис то рия на ро да (эт но са) — это ин тер пре та ция ис то рии с точ ки зре ния ге о по ли ти чес ких, груп по вых и лич ных ин те ре сов по ли ти чес кой и биз нес-эли ты на ро да. Не - официальная ис то рия — это ис то рия в пред став ле нии на ро да. Пред став ле - ния лю дей об ис то рии сво е го на ро да не всег да со впа да ют с офи ци аль ной ис - то ри ей. У каж до го че ло ве ка — пред ста ви те ля кон крет но го эт но са су щес тву - ет свое по ни ма ние ис то рии, а в це лом у на ро да — ис то ри чес кая па мять. По - скольку суб ъ ек тив ное вос при я тие и по ни ма ние ис то рии мо жет от ли чать ся от офи ци аль ной ис то рии, мы мо жем го во рить о суб ъ ек тив ной ис то рии на - ро да как о не офи ци аль ной ис то рии. Нап ри мер, при во лжских (ка зан ских) та тар, офи ци аль но (ис хо дя из по ли ти чес кой “це ле со об раз нос ти”) по ощря - лось счи тать пред ка ми мон го ло-та тар, не смот ря даже на ан тро по ло ги чес - кие раз ли чия [см.: 6]; офи ци аль но в СССР ис то рия на ро дов Рос сии в до ре - во лю ци он ный пе ри од в це лом пре под но си лась в тем ных крас ках, а в со вет - ский — в свет лых. Со от но ше ние офи ци аль ной и не офи ци аль ной ис то рии — от дель ная за да ча ис сле до ва ния. Субъ ек тив ные пред став ле ния об ис то рии сво е го на ро да вклю ча ют ожи - да ния и стрем ле ния, пред став ле ния че ло ве ка о пер спек ти вах раз ви тия сво е - го на ро да. Нап ри мер, ев рей ский на род жил ожи да ни ем и стрем ле ни ем вер - нуть ся на зем лю об е то ван ную и со здать там свое го су да рство. По сути, это сце на рий раз ви тия на ро да — суб ъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да в еди - нстве ее про шло го, на сто я ще го и бу ду ще го. На мой взгляд, суб ъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да вклю ча ет два уров ня: эт ни чес ко го бес соз на тель но го и эт ни чес ко го со зна ния. На ар хе ти - пы раз ви тия эт но са, сфор ми ро ван ные как ре зуль тат ис то ри чес ко го про - шло го на ро да, надо по ла гать, по вли я ли и ге ог ра фия, и кли мат, и сре да про - жи ва ния, бе зус лов но, и ис то ри чес кие со бы тия, пре вра тив ши е ся в мифы и ле ген ды. Сце на рий ис то ри чес ко го раз ви тия на осоз нан ном уров не над стра - 110 Со ци о ло гия: те о рия, ме то ды, мар ке тинг, 2007, 4 Ра шад Ахмеров и ва ет ся над ар хе ти па ми эт но са и во мно гом опре де ля ет ся со ци аль ны ми усло ви я ми су щес тво ва ния эт но са. Об об осно ван нос ти та ких суж де ний го во рят не ко то рые ис то ри чес кие со бы тия внут ри Рос сии в кон це ХХ и в на ча ле ХХI века, на при мер со бы тия на Се вер ном Кав ка зе; вза и мо от но ше ния Рос сии с При бал тий ски ми рес пуб - ли ка ми, Поль шей, Гер ма ни ей и т. п. С той или иной пе ри о дич нос тью в ис то - рии вновь и вновь воз ни ка ют воп ро сы од но го и того же со дер жа ния о вза и - мо от но ше ни ях на ро дов и го су дарств. Мож но про вес ти и ана ло гии по ли ти - чес ко го пла на. Нап ри мер, не яв ля ет ся ли со вре мен ная си ло вая по ли ти ка США про дол же ни ем по ли ти ки тех пе ре се лен цев, ко то рые ког да-то си лой по ко ри ли ко рен ные на ро ды Се вер ной Америки? Ко неч но, ис то ри чес кие про бле мы, кон флик ты во мно гом свя за ны с ге о по ли ти чес ким рас по ло же - ни ем опре де лен ных стран, эко но ми чес ки ми про бле ма ми. У каж до го на ро да ис то ри чес кое про шлое от ра жа ет ся в ис то ри чес кой па мя ти на ро да. Извес т - но, что ис то ри чес кая па мять мо жет и, как пра ви ло, транс фор ми ру ет ся в за - ви си мос ти от об сто я тельств раз ви тия на ро да, то есть мож но го во рить о вза - и мос вя зи ис то ри чес кой па мя ти и ре аль нос тей на сто я ще го. Мож но дать сле ду ю щее ра бо чее опре де ле ние по ня тия “суб ъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да”: это — сис те ма пред став ле ний че ло ве ка об ис то - ри чес ком про шлом, на сто я щем и бу ду щем сво е го на ро да. В та кой кар ти не в еди нстве пред став ле ны зна ния че ло ве ка об ис то ри чес ком про шлом сво е го на ро да и о воз мож ной пер спек ти ве его раз ви тия. Если в од ной стра не, в од ном го су да рстве жи вут раз ные на ро ды, у каж - до го из них мо жет быть своя трак тов ка не толь ко ис то рии сво е го на ро да, но и ис то рии стра ны, в ко то рой они жи вут вмес те с дру ги ми на ро да ми. По э то - му мож но го во рить и о суб ъ ек тив ной кар ти не ис то рии го су да рства как сис - те ме пред став ле ний граж дан стра ны об ис то ри чес ком про шлом, на сто я щем и бу ду щем сво е го го су да рства. Если го су да рство мо но на ци о наль но, то суб ъ ек тив ная ис то рия на ро да и го су да рства со впа да ют. Та ким об ра зом, ис то ри чес кое про шлое кон крет но го на ро да и го су да - рства пред став ле но ле ген да ми, ми фа ми и ис то ри чес кими со бы ти я ми из офи ци аль ной и не офи ци аль ной ис то рии. Отра же ние в эт ни чес ком самосо - знании лич нос ти не ко то ро го сце на рия или век то ра раз ви тия сво е го на ро да со став ля ет со дер жа ние ис то ри чес ко го бу ду ще го. Эти пред став ле ния о про - шлом и бу ду щем сво е го на ро да или го су да рства опре де ля ют ре ак ции на те - ку щие ис то ри чес кие со бы тия. Имен но по э то му зна ние суб ъ ек тив ной ис то - рии на ро да го су да рства важ но для про гно за раз ви тия век то ра ак тив нос ти эт но са и граж дан го су да рства. Воз мож нос ти из уче ния суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии на ро да Су щес тву ют ме то ди чес кие труд нос ти в из уче нии суб ъ ек тив ной ис то - рии. Те или иные на ро ды по яв ля лись на ис то ри чес кой аре не в раз ное вре мя. По э то му ме то ди ки ис сле до ва ния дол жны учи ты вать ис то ри чес кую ди на - ми ку; быть при ме ни мы для всех на ро дов. Наши пи ло таж ные ис сле до ва ния, осно ван ные на ка у зо мет рии, по ка за - ли, что это тру до ем кая про це ду ра. Что бы по лу чить пер вич ные дан ные с наи меньшими за тра та ми, мы мо ди фи ци ро ва ли ме то ди ку ОПИ, со здав ме - тод “оце ни ва ния сто ле тий ис то рии на ро да” (ОСИН). Со ци о ло гия: те о рия, ме то ды, мар ке тинг, 2007, 4 111 Субъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да Для из уче ния ис то рии в еди ной сис те ме ко ор ди нат за точ ку от сче та была взя та су щес тву ю щая хро но ло гия от Рож дес тва Хрис то ва. Это удоб но и при выч но со вре мен но му че ло ве ку. К на ча лу на шей хро но ло гии на ис то - ри чес кой аре не по я ви лись пред ки пре об ла да ю ще го боль ши нства ныне су - щес тву ю щих на ро дов (эт но сов). По ло же ния, раз ра бо тан ные для об осно ва ния ме то ди ки ОПИ [см.: 7], по мо е му мне нию, при ме ни мы и для из уче ния суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии на ро да. По э то му ис то ри чес кие про шлое, на сто я щее и бу ду щее на ро да ис - сле до ва лись с точ ки зре ния сте пе ни на сы щен нос ти важ ны ми ис то ри чес ки - ми со бы ти я ми (ме то ди ка ОСИН). Сте пень на сы щен нос ти важ ны ми ис то - ри чес ки ми со бы ти я ми ука зы ва ет на про дук тив ные (или не про дук тив ные) ис то ри чес кие пе ри о ды. Опра ши ва е мым пред ла га лось оце нить по 10-ба лльной шка ле сте пень на сы щен нос ти важ ны ми со бы ти я ми сто ле тия в ис то рии сво е го на ро да, на - чи ная с пер во го сто ле тия на ше го ле то ис чис ле ния до 4000-го года. В за ви си - мос ти от за дач ис сле до ва ния мож но умень шить или уве ли чить ни жнюю и вер хнюю гра ни цу ис то ри чес ких пе ри о дов. Ме то ди ка шкаль ная, по э то му не тре бу ет про вер ки над еж нос ти и ва лид нос ти. По сред ним бал лам каж до го сто ле тия стро ят ся гра фи ки, ха рак те ри зу ю - щие суб ъ ек тив ную на сы щен ность ис то рии на ро да важ ны ми со бы ти я ми. Та - кие гра фи ки ука зы ва ют на ди на ми ку про дук тив нос ти ис то рии на ро да. По ка за тель “суб ъ ек тив ная ис то ри чес кая ре а ли зо ван ность”, то есть ре а - ли зо ван ность ис то ри чес ко го пути на ро да, вы чис ля ет ся как со от но ше ние сум мы бал лов про шлых сто ле тий с сум мой бал лов всех сто ле тий. По ка за тель ре а ли зо ван нос ти 100% го во рит об ис чер пан нос ти по тен ци а ла раз ви тия на - ро да, а в тер ми нах пас си о нар ной те о рии Л.Гу ми ле ва — об ис чер пан нос ти пас си о нар ной энер гии на ро да, о за вер ша ю щих фа зах эт но ге не за [см.: 8]. Дру гих по ка за те лей ме то ди ки ОСИН в дан ной ра бо те я ка сать ся не буду. Не ума ляя зна чи мос ти те о ре ти чес ко го осмыс ле ния под ни ма е мой здесь про бле мы, на дан ном эта пе я вы би раю путь от эм пи ри чес ких ис сле до ва ний к те о ре ти чес ким об об ще ни ям и в дан ной ра бо те огра ни чусь ана ли зом ре зуль - та тов эм пи ри чес ко го ис сле до ва ния суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии на ро да, ха рак тер ной для стар шек лас сни ков рус ской и та тар ской на ци о наль нос тей. Эмпи ри чес кое из уче ние суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии на ро да Для вы яс не ния ре аль нос ти су щес тво ва ния дан но го фе но ме на ре ша лись две за да чи: про ве рить, яв ля ют ся ли ре зуль та ты устой чи вы ми во вре ме ни и на сколь ко раз ли ча ют ся ха рак те рис ти ки суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии на ро да у пред ста ви те лей од ной на ци о наль нос ти, про жи ва ю щих на раз ных тер ри то ри ях. По сути, имен но вто рая за да ча и дол жна по ка зать, что та кая суб ъ ек тив ная кар ти на де йстви тель но су щес тву ет. Для ре ше ния этих за дач мы сфор ми ро ва ли вы бор ки из стар шек лас сни - ков та тар ской и рус ской на ци о наль нос тей. Вы бор ку стар шек лас сни ков та - тар ской на ци о наль нос ти со ста ви ли стар шек лас сни ки села и го ро да по 100 че ло век (все го 200). Вы бор ку стар шек лас сни ков рус ской на ци о наль нос ти со ста ви ли го род ские школь ни ки, все го 188 че ло век. Се льскую вы бор ку стар шек лас сни ков рус ской на ци о наль нос ти не уда лось сфор ми ро вать. Все наши вы бор ки по по ло во му ди мор физ му сба лан си ро ва ны. 112 Со ци о ло гия: те о рия, ме то ды, мар ке тинг, 2007, 4 Ра шад Ахмеров Устой чи вость ха рак те рис тик суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии на ро да. Ре зуль та ты пер во го и вто ро го опро са по ка за ли, что кон фи гу ра ция гра фи ка на сы щен нос ти ис то рии важ ны ми со бы ти я ми че рез 1,5 ме ся ца со хра ня ет ся во всех вы бор ках (рис. 1, 2, 3). В го род ских вы бор ках стар шек лас сни ков рус - ской и та тар ской на ци о наль нос тей меж ду пер вой и вто рой оцен кой сто ле - тий ис то рии зна чи мых раз ли чий нет. Рис. 1. Гра фи ки суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии рус ско го на ро да по го род ской вы бор ке стар шек лас сни ков рус ской на ци о наль нос ти (по ре зуль та там пер во го и вто ро го опро са) Рис. 2. Гра фи ки суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии та тар ско го на ро да по го род ской вы бор ке стар шек лас сни ков та тар ской на ци о наль нос ти (по ре зуль та там пер во го и вто ро го опро са) Со ци о ло гия: те о рия, ме то ды, мар ке тинг, 2007, 4 113 Субъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да ðåçóëüòàòû ïåðâîãî îïðîñà ðåçóëüòàòû âòîðîãî îïðîñà I X XX XLXXX ñòîëåòèÿ íà ñû ù åí íî ñò ü â àæ íû ì è è ñò î ð è ÷å ñê è ì è ñ î á û òè ÿì è ðåçóëüòàòû ï åðâîãî î ïðîñà ðåçóëüòàòû â òîðîãî î ïðîñà I X XX XLXXX ñòîëåòèÿ íà ñû ù åí íî ñò ü â àæ íû ì è è ñò î ð è ÷å ñê è ì è ñ î á û òè ÿì è В се льской вы бор ке стар шек лас сни ков та тар ской на ци о наль нос ти име - ют ся зна чи мые раз ли чия меж ду пер вым и вто рым опро сом в оцен ках че ты - рех сто ле тий про шло го и од но го сто ле тия бу ду ще го (рис. 3). Рис. 3. Гра фи ки суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии та тар ско го на ро да по се льской вы бор ке стар шек лас сни ков та тар ской на ци о наль нос ти (по ре зуль та там пер во го и вто ро го опро са) Во вто рой оцен ке че рез 1,5 ме ся ца се льские стар шек лас сни ки та тар ской на ци о наль нос ти IV, VI, X, XI сто ле тия про шло го и XXIII сто ле тие бу ду ще - го оце ни ва ют не сколь ко ниже по на сы щен нос ти важ ны ми ис то ри чес ки ми со бы ти я ми. Ко ле ба ния в сред них оцен ках ука зан ных ис то ри чес ких пе ри о - дов не боль шие, но ста тис ти чес ки зна чи мые (при p < 0,04 и p < 0,01). При чи - ну та ко го рода из ме не ний в рам ках этой ра бо ты я об ъ яс нить не могу. Мож но толь ко пред по ло жить, что у се льских школь ни ков по сле реф лек сии исто - рических со бы тий с по мощью ме то ди ки ОСИН про дол жа ют ся про цес сы осмыс ле ния ис то рии сво е го на ро да. Да лее был про ве ден кор ре ля ци он ный ана лиз оцен ки каж до го сто ле тия по ран го вой кор ре ля ции Пир со на меж ду пер вым и вто рым опро сом. Для каж до го сто ле тия ко эф фи ци ен ты кор ре ля ции ста тис ти чес ки зна чи мо вы - со кие во всех трех вы бор ках (в силу огра ни чен нос ти об ъ е ма статьи, таб ли цу ко эф фи ци ен тов кор ре ля ции не при во жу). Та ким об ра зом, мож но го во рить о том, что фе но мен суб ъ ек тив ной кар - ти ны ис то рии на ро да име ет устой чи вые ин ди ви ду аль ные ха рак те рис ти ки. Ха рак те рис ти ки суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии на ро да на осно ва нии вы бо рок пред ста ви те лей од ной на ци о наль нос ти, про жи ва ю щих на раз - ных тер ри то ри ях. Для ре ше ния вто рой за да чи срав ни ва лись гра фи ки го - род ских (из г. На бе реж ные Чел ны) и се льских (из Актанышского ра йо на Та тар ста на) стар шек лас сни ков та тар ской на ци о наль нос ти. Ро ди те ли го - род ских стар шек лас сни ков в свое вре мя при е ха ли в го род из раз лич ных районов Та тар ста на и Рос сии для стро и т ельства КамАЗа. 114 Со ци о ло гия: те о рия, ме то ды, мар ке тинг, 2007, 4 Ра шад Ахмеров ðåçóëüòàòû ïåðâîãî îïðîñà ðåçóëüòàòû âòîðîãî îïðîñà I X XX XLXXX ñòîëåòèÿ íà ñû ù åí íî ñò ü â àæ íû ì è è ñò î ð è ÷å ñê è ì è ñ î á û òè ÿì è Рис. 4. Гра фи ки суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии та тар ско го на ро да по вы бор кам стар шек лас сни ков села и го ро да та тар ской на ци о наль нос ти Срав не ние гра фи ков пер во го опро са го род ских, с од ной сто ро ны, и се - льских стар шек лас сни ков та тар ской на ци о наль нос ти — с дру гой, по ка за ло со впа де ние кон фи гу ра ции этих гра фи ков (рис. 4). Зна чи мые раз ли чия в оцен ке ис то ри чес ких пе ри о дов име ют ся в оцен ке про шлых сто ле тий с пер - во го по шес той век (при зна чи мос ти от p < 0,01 до p < 0,001). С I по IV век ис то рия со вре мен но го та тар ско го на ро да свя за на со сле ду - ю щи ми офи ци аль ны ми ис то ри чес ки ми со бы ти я ми [9]: ве ли кое пе ре се ле ние на ро дов, пе ре ход гун нов (и бол гар в со ста ве гу ннских пле мен) че рез Вол гу, осе да ние бол гар в По вол жье, при а зов ских сте пях, Тю ркский ка га нат, объ - единение бол гар ха ном Куб ра том в Ве ли кую Бол га рию, рас пад Ве ли кой Бол га рии в се ре ди не VII века, пе ре се ле ние тюр ко я зыч но го на се ле ния по сле раз гро ма Ве ли кой Бол га рии Куб ра та на Сред нюю Вол гу. В на ча ле X века на Сред ней Вол ге воз ни ка ет Во лжская Бул га рия. По сути, об озри мая, от ра - жен ная в древ них пись мен ных ис точ ни ках ис то рия та тар ско го на ро да, на - чи на ет ся с Во лжской Бул га рии. Се льские стар шек лас сни ки та тар ской на - ци о наль нос ти Во лжско-Бул гар ский пе ри од оце ни ва ют по на сы щен нос ти важ ны ми со бы ти я ми выше, чем го род ские. Воз мож но, это свя за но с тем, что се льские стар шек лас сни ки боль ше вни ма ния уде ля ют бо лее древ ней ис то рии сво е го на ро да, их боль ше вол ну - ют ис то ки. Одна ко ука зан ные раз ли чия тре бу ют до пол ни тель ных меж дис - цип ли нар ных ис сле до ва ний. Та ким об ра зом, мож но го во рить о том, что суб ъ ек тив ная кар ти на ис то - рии на ро да у раз ных пред ста ви те лей од но го эт но са во мно гом со впа да ет и име ет свою спе ци фи ку в за ви си мос ти от мес та про жи ва ния — в го ро де или в селе. Вза и мос вязь меж ду суб ъ ек тив ной кар ти ной ис то рии на ро да и зна ни - ем офи ци аль ной ис то рии. За ви сят ли гра фи ки на сы щен нос ти ис то рии со - бы ти я ми от уров ня зна ния офи ци аль ной ис то рии? Для от ве та на этот во - Со ци о ло гия: те о рия, ме то ды, мар ке тинг, 2007, 4 115 Субъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да ñåëüñêàÿ âûáîðêà (ïåðâûé îïðîñ) ãîðîäñêàÿ âûáîðêà (ïåðâûé îïðîñ) I X XX XLXXX ñòîëåòèÿ íà ñû ù åí íî ñò ü â àæ íû ì è è ñò î ð è ÷å ñê è ì è ñ î á û òè ÿì è прос срав ни ва лись гра фи ки уча щих ся из рус ской го род ской вы бор ки, ат - тес то ван ных по ис то рии на “от лич но” и на “удов лет во ри тель но” (рис. 5). Рис. 5. Гра фи ки суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии рус ско го на ро да у го род ских стар шек лас сни ков рус ской на ци о наль нос ти, ат тес то ван ных по ис то рии на “от лич но” и “удов лет во ри тель но” При этом не об хо ди мо от ме тить, что для стар шек лас сни ков рус ской на - ци о наль нос ти ис то рия Рос сии и ис то рия на ро да со впа да ют, а для та тар ских стар шек лас сни ков — нет. По э то му для стар шек лас сни ков та тар ской на ци о - наль нос ти взя ты оцен ки по пред ме ту “Исто рия Та тар ста на”. Стар шек лас сни ки не за ви си мо от зна ния ис то рии оце ни ва ют все сто ле - тия ис то рии рус ско го на ро да оди на ко во (ста тис ти чес ки зна чи мых раз ли - чий не об на ру же но). В та тар ских вы бор ках дос та точ но го ко ли чес тва уча - щих ся, ат тес то ван ных по ис то рии на “удов лет во ри тель но”, не уда лось на - брать. В та тар ских груп пах срав ни ва лись гра фи ки уча щих ся на “хо ро шо” и “от лич но”. Сре ди го род ских и се льских стар шек лас сни ков та тар ской на - цио нальности ста тис ти чес ки зна чи мые раз ли чия так же не об на ру же ны. Эти ре зуль та ты ука зы ва ют на то, что суб ъ ек тив ная кар ти на ис то рии на - ро да яв ля ет ся дос та точ но са мос то я тель ной и не свя за на со сте пенью зна ния офи ци аль ной ис то рии на ро да, из ло жен ной в учеб ни ках. Субъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да на осно ва нии вы бо рок стар - шек лас сни ков рус ской и та тар ской на ци о наль нос тей. Про ил люс три ру ем воз мож нос ти срав ни тель но го ана ли за ха рак те рис тик та кой кар ти ны ис то - рии на вы бор ках раз лич ных на ци о наль нос тей. Гра фик суб ъ ек тив ной на сы - щен нос ти важ ны ми со бы ти я ми ис то рии рус ско го и та тар ско го на ро дов до 2000 года по сте пен но рас тет. У рус ско го на ро да про дук тив ность ис то рии дос ти га ет сво е го пика в XXI сто ле тии, а у та тар ско го на ро да в XXIII. Пос ле XXI сто ле тия на сы щен ность важ ны ми со бы ти я ми ис то рии рус ско го на ро да по сте пен но идет на спад. У та тар ско го на ро да по сле XXIII сто ле тия на сы - щен ность их ис то рии важ ны ми со бы ти я ми вновь под ни ма ет ся вверх, хотя и с не боль ши ми спа да ми (рис. 6). 116 Со ци о ло гия: те о рия, ме то ды, мар ке тинг, 2007, 4 Ра шад Ахмеров àòòåñòîâàííûå ïî èñòîðèè íà “îòëè÷íî” àòòåñòîâàííûå ïî èñòîðèè íà “óäîâëåòâîðèòåëüíî” I X XX XLXXX ñòîëåòèÿ íà ñû ù åí íî ñò ü â àæ íû ì è è ñò î ð è ÷å ñê è ì è ñ î á û òè ÿì è Рис. 6. Гра фи ки суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рий рус ско го и та тар ско го на ро дов на осно ва нии го род ских вы бо рок стар шек лас сни ков рус ской и та тар ской на ци о наль нос тей По ка за те ли ис то ри чес ко го про шло го у рус ских выше, чем у та тар, а ис - то ри чес ко го бу ду ще го у рус ских ниже, чем у та тар ских школь ни ков (рис. 6; табл.). Таб ли ца По ка за те ли суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии Субъ ек тив ная ис то рия Сред няя оцен - ка про шло го (в бал лах) Зна чи мость раз ли чий Сред няя оцен - ка бу ду ще го (в бал лах) Зна чи мость раз ли чий Рус ско го на ро да 6,7 t = 9,01, p < 0,01 6,8 t = 2,78, p < 0,006Та тар ско го на ро да 4,8 7,5 Со от но ше ние про шло го и бу ду ще го дает по ка за тель суб ъ ек тив ной ис - то ри чес кой ре а ли зо ван нос ти на ро да на ис то ри чес кой аре не: у рус ских 53%, у та тар — 48% (t = 2,29, p < 0,02). То есть в пред став ле ни ях стар шек лас сни - ков рус ской на ци о наль нос ти их на род ре а ли зо вал себя на ис то ри чес кой аре - не уже бо лее чем на по ло ви ну. Стар шек лас сни ки та тар ской на ци о наль нос ти ви дят не ре а ли зо ван ность та тар ско го на ро да и, вмес те с тем, пер спек ти ву его ре а ли за ции. Эти дан ные мож но рас смат ри вать как от ра же ние сво е об раз ных “ис то ри чес ких уста но - вок” на ро да. При чем это уста нов ки мо ло де жи, ко то рая на ис то ри чес кой аре не за втра за й мет мес то сво их ро ди те лей. По мо е му мне нию, та ко го рода “ис то ри - чес ки ми уста нов ка ми”, осоз нан но и не осоз нан но, опре де ля ют ся осо бен нос ти ре а ги ро ва ния на ро да на опре де лен ные со ци аль но-по ли ти чес кие со бы тия. В кон фи гу ра ции гра фи ков про гля ды ва ет ся опре де лен ная ана ло гия с кон цеп ци ей Л.Гу ми ле ва о фа зах эт но ге не за [8]. Ука зы ва ют ли эти гра фи ки на то, что пас си о нар ность рус ско го на ро да уже на ис хо де, а та тар ско го — на - Со ци о ло гия: те о рия, ме то ды, мар ке тинг, 2007, 4 117 Субъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да èñòîðèÿ ðóññêîãî íàðîäà èñòîðèÿ òàòàðñêîãî íàðîäà I X XX XLXXX ñòîëåòèÿ íà ñû ù åí íî ñò ü â àæ íû ì è è ñò î ð è ÷å ñê è ì è ñ î á û òè ÿì è хо дит свое “вто рое ды ха ние”? Это за да ча до пол ни тель ных ис сле до ва ний и спе ци аль но го ана ли за. Вы во ды Субъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да име ет устой чи вые ин ди ви ду аль - ные ха рак те рис ти ки (см. так же: 10; 11). Для пред ста ви те лей од ной на ци о - наль нос ти ха рак те рис ти ки ее име ют об щие тен ден ции, не за ви си мо от того, где они про жи ва ют; воз мож ны спе ци фи чес кие раз ли чия меж ду про жи ва ю - щи ми в го ро де и в селе в опре де лен ных ха рак те рис ти ках при со впа де нии об - щих тен ден ций. Ха рак те рис ти ки суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии на ро да не за ви сят от сте пе ни зна ния офи ци аль ной ис то рии, из ло жен ной в учеб ни ках, но мо гут ука зы вать на ис то ри чес кие уста нов ки на ро да. Дан ные вы во ды от но сят ся к вы бор ке стар шек лас сни ков рус ской и та - тар ской на ци о наль нос тей. Пред ла га е мый под ход в эт ноп си хо ло гии, по мо е му мне нию, яв ля ет ся дос та точ но эв рис тич ным для ре ше ния воп ро сов про гно зи ро ва ния эт ни чес - кой ак тив нос ти раз лич ных на ро дов. В даль ней шем, ис сле до ва ние ха рак те - рис тик суб ъ ек тив ной кар ти ны ис то рии на ро да на осно ва нии раз лич ных воз рас тных, со ци аль ных и про фес си о наль ных групп, а так же ис сле до ва ние осо бен нос тей со от но ше ния офи ци аль ной и не офи ци аль ной ис то рии на осно ве раз но на ци о наль ных и др. вы бо рок по зво лит, в час тнос ти, по лнее рас крыть ха рак те рис ти ки суб ъ ек тив но го ви де ния ис то рии и со от нес ти век - то ры раз ви тия раз ных на ро дов. Дан ная ра бо та ста вит боль ше воп ро сов, чем дает от ве тов. Одна ко по яв ле - ние лю бо го но во го ме то да всег да от кры ва ет воз мож ность для по ис ка но во го. Ли те ра ту ра 1. Ма лю чен ко Г.Н., Смир нов В.М. Со ци аль но-пси хо ло ги чес кий ана лиз це лос тных пред став ле ний о мире. — Са ра тов, 2006. 2. Лурье С.В. Исто ри чес кая эт но ло гия. — М., 2004. 3. Ле он тьев А.Н. Образ мира // Избран ные пси хо ло ги чес кие про из ве де ния : В 2-х т. — М., 1983. — Т. 2. — С. 251–261. 4. Сте фа нен ко Т.Г. Этноп си хо ло гия. — М., 1999. 5. Го ло ва ха Е.И., Кро ник А.А. Пси хо ло ги чес кое вре мя лич нос ти. — К., 1984. 6. Кро ник А.А. Субъ ек тив ная кар ти на жиз нен но го пути как пред мет пси хо ло ги чес - ко го ис сле до ва ния, ди аг нос ти ки и кор рек ции : Дис сер та ция в виде на учно го док ла да на со ис ка ние учёной сте пе ни док то ра пси хо ло ги чес ких наук. — М., 1994. 7. Го ло ва ха Е.И. Кри те рии про дук тив нос ти жиз ни // Жизнь как твор чес тво: Со ци - аль но-пси хо ло ги чес кий ана лиз. — К., 1985. — С. 256–265. 8. Гу ми лев Л.Н. Би о ге нез и би ос фе ра Зем ли.– М., 1978; Гу ми лев Л.Н. Чер ная ле ген да: Друзья и не дру ги Ве ли кой сте пи. — М., 1994. 9. Исто рия Та тар ста на : Учеб ное по со бие для основ ной шко лы. — Ка зань, 2001. 10. Ахмеров Р.А. Субъ ек тив ная на сы щен ность важ ны ми со бы ти я ми ис то рии рус - ско го и та тар ско го на ро дов // Этноп си хо ло ги чес кие и со ци о куль тур ные про цес сы в современном об щес тве : Ма те ри а лы Вто рой Меж ду на род ной на учной кон фе рен ции 22–24 сен тяб ря 2005 г. — Ба ла шов, 2005. — С. 47–50. 11. Ахмеров Р.А. По ня тие “Субъ ек тив ная кар ти на ис то рии на ро да” // Прак ти чес кая эт ноп си хо ло гия: ак ту аль ные про бле мы и пер спек ти вы раз ви тия : Сбор ник те зи сов на - учно-прак ти чес кой кон фе рен ции 16–17 мар та 2007 г. — М., 2007. 118 Со ци о ло гия: те о рия, ме то ды, мар ке тинг, 2007, 4 Ра шад Ахмеров